Риболов с потапяще се стръв

Чип-чип
При риболова с потапяща се стръв (чип-чип) се използва рефлексът на повърхностните риби (речен кефал, распер, червеноперка и уклей) да приемат без страх падащите и оставащите на водната повърхност насекоми, гъсеници, цвят от дървета, реса от тополи и други храни. Това е разновидност на риболова с шнур на суха муха, но се различава по начина на подаване на стръвта. Въпреки че приложението му е ограничено, той е твърде занимателен и спортен начин на риболов, особено в естествените водоеми с обилна растителност по бреговата ивица. Този риболов се упражнява по два начина.
Първият начин се извършва от самия бряг, като риболовецът използва дълъг (6 – 10 м) телескоп.
Стръвта се отпуска на повърхността на водата, като се стремим само да я докоснем, което проличава от образуването на кръгче по водната повърхност. Не се чака, обикновено рибата удря в първия момент на докосването на водата от стръвта. Ако липсва кълване, издигаме стръвта на 20 – 30 см над водата и отново отпускаме. Ако след пет-шест опита не последва кълване, променяме мястото на подаване на примамката. Изключение прави само расперът, при който се постоянства в отпущането на стръвта, за да се раздразни намиращата се на по-дълбоко риба. При този начин на риболов кълват обикновено дребни екземпляри и изваждането им става чрез подаване на телескопа назад, без да се засича силно. Рядко се използва макара, а влакното е тънко – 0,12 – 0,20 мм.
Вторият начин на риболов е от места, откъдето можем да отпуснем отвесно стръвта във водоема.
Обикновено това са клони на надвиснали дървета, стръмни брегове, мостове над реки или стари корита, водопускателни кули в язовири. Веднъж намерено такова място, ако не се прекалява с чести излети, може с години да ни доставя радост и удоволствие. При този начин обикновено кълват значително по-едри екземпляри и самото им изваждане е твърде емоционално. Тук се използват къси (до 1,6 м) плътни пръти – обикновено тези, предназначени за риболов с блесна. На чип-чип се риболовства през топлото време на годината, когато рибите се движат съвсем близо под повърхността на водата, даже се виждат добре. За предпочитане е тихо слънчево време. За отбелязване е, че рибата не вижда разположения на два-три метра над нея риболовец, нито провесения прът, което се дължи на особеното устройство на зрителния й апарат. Правят й впечатление само евентуални резки движения или падане на листа или клончета. Дори и разплашени от нещо, рибите бързо се успокояват и отново се вдигат нагоре. Отпускането на стръвта става посредством макара, както и самото вадене на рибата. Тук спокойно може да се използва по-дебело влакно (0,25 – 0,30 мм), отколкото при първия метод, защото влакното фактически е извън водата и рибата не го вижда. По-трудно е ваденето на едрите екземпляри. Те трябва бързо да се издигат над водата, за да се избегне пляскането и разплашването на останалите риби. Много внимателно трябва да става откачването на рибата над водата, защото тя събира сетни сили и поради хлъзгавостта си често се изплъзва от ръцете на невнимателния риболовец. Обикновено аз притискам едрия кефал или распер към дрехите си и чак тогава откачам куката от устата му. По този начин на риболов се ловят следните видове риби:

ribibg Author